РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Ръкописите на писателя Чудомир ще бъдат дигитализирани

Дата на публикуване: 14:50 ч. / 30.12.2023
Прочетена
1440
Експресивно
Екипът на Литературно-художествения музей (ЛХМ) “Чудомир” в Казанлък започва работа по проект за дигитализация на ръкописите на своя патрон Димитър Чорбаджийски. Това съобщи в интервю  директорът на културния институт Добрина Матова. Предстои и създаване на дигитален хъб “Чудомир”.

Дейностите ще се извършват по проект към Национален фонд “Култура”, който музеят е спечелил през тази година.

“Смятаме да оборудваме две работни места с компютри, на които да могат да се разглеждат тези дигитализирани ръкописи”, коментира Матова. Предвидено е да се дигитализират 500 ръкописа на именития писател и художник, като всеки от тях е с различен брой страници.

По думите на Добрина Матова това е изключително важна дейност за опазване на културното наследство на Димитър Чорбаджийски, по-известен като Чудомир. “Той е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени. Веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект”, обясни тя.

Дигитализирането ще започне веднага след празниците и се очаква да приключи до юни 2024 година, а екипът се надява през този период да успее да свърши повече работа от предвидената. “Има и други ръкописи, които няма да могат да бъдат дигитализирани в рамките на проекта. Надяваме се да имаме възможност и за още подобни инициативи”, коментира Добрина Матова. Тя уточни, че процесът изисква доста средства, тъй като техническата работа по дигитализацията е специфична и се извършва от специализирана фирма.

Дигитализиран е и снимковият фонд на музея, върху който екипът продължава да работи, като въвежда метаданни. “Работим по този въпрос много усилено, дигитализирахме всички картини на Чудомир, картините на съпругата му Мара Чорбаджийска, както и снимковия фонд. В служебната библиотека е направена ретроконверсия и са описани в електронен каталог всички книги, в момента върви ретроконверсията и на личната библиотека на Чудомир”, разказа Матова. Според нея това също е нещо много важно, защото по този начин посетителите на музея ще имат възможност да се запознаят с това какво е четял авторът, какво е купувал лично, какво му е било подарявано.

“Всичко това се описва, вкарва се в електронен каталог и чрез различни търсачки и по различни принципи ще може да се получава определена информация”, отбеляза директорът на културния институт. Това ще позволи библиотеката да се анализира по определени принципи, посочи тя и изрази мнение, че това е много важно за опознаване на личността на Димитър Чорбаджийски.

Добрина Матова коментира още, че 2023 година е била изключително успешна за ЛХМ “Чудомир” и изказа благодарност за подкрепата на Община Казанлък и на фондация “Чудомир”, както и на сдружение “Български музеи”.

"Ние бяхме един от 50-те музеи и галерии в страната, които получиха целева субсидия в края на миналата година. Използвахме я много пълноценно, направен беше основен ремонт на покрива на новата сграда, както и ново фасадно осветление", посочи тя.

Закупени са осем шкафа за съхранение на акварели и картини на Чудомир и на Мара Чорбаджийска. По думите на Матова това много улеснява работата с фондовете на музея. “Направихме и проект за ремонт на старата къща, в която са живели Чудомир и съпругата му. Там трябва да бъде направен дренаж, тъй като се задържа вода в основите и това е сериозен проблем от много години. Необходимо е да бъде подновена фасадната мазилка, както и стълбището към ателието на Мара Чорбаджийска”, обясни директорът. Екипът на музея ще кандидатства за финансиране към Министерството на културата. “ЛХМ “Чудомир” е паметник на културата от национално значение и се надяваме да получим целева субсидия за ремонта. Предстои съгласуване на проекта и с Националния институт за недвижимо културно наследство”, каза още Матова.

"Държим на това посетителите да харесват музея и определено през 2023 година имаме по-висока посещаемост”, каза Добрина Матова. Тя посочи, че все още няма официална статистика на посещаемостта, но собствените приходи, заложени в бюджета на културния институт, са надминати.

Много голям е интересът и към изложбата с добавена реалност “Оживелите нашенци”, която ЛХМ “Чудомир” осъществи съвместно с фирма “Перфект” - Габрово с финансиране по Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти 2022 на Национален фонд “Култура”. Изложбата ще остане в музея в Казанлък до февруари 2024 година, след което се предвижда да бъде показана и в други градове в страната. Това със сигурност ще привлече по-млада аудитория и ще популяризира творчеството на Чудомир, убедена е Добрина Матова.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
В книгата "Крила в трагедията. Италианските авиаторите след 8 септември" авторът Джулио Ладзати (Giulio Lazzati) разглежда сложната история на италианските пилоти и авиац ...
Вижте също
Квартал Дела Витория в Рим е обект на задълбочен анализ в труда на историчката Паола Чинтоли, озаглавен "Квартал XV Дела Витория". В него авторката разглежда процесите на ...
Към първа страница Новини Експресивно
Експресивно
Светлозар Желев и Роузи Голдсмит обсъдиха българската сатира на Лондонския панаир на книгата
На Лондонския панаир на книгата, Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата, представи антологията „От Алеко до Алек“, съставена от Михаил Вешим. Събитието, проведено под ръководството на британската журналистка Роузи Голдсмит, акце ...
Ангелина Липчева
Експресивно
Гадателката от Версай: Тайните на ясновидката, която предсказа съдбата на Франция
"Гадателката от Версай" (оригинално заглавие "The Tarot Reader of Versailles") е новият роман на Аня Бергман, вдъхновен от живота на Мари Анн Аделаид Ленорман (1772–1843), известна френска ясновидка при двора на Мария Антоанета. Авторката е прекарала год ...
Добрина Маркова
Цветозар Цаков - как сънищата променят нашето възприятие за света
Валери Генков
Експресивно
Истината не е цяла, когато всеки я разказва различно“ – загадката в „Момичето колибри“
"Момичето колибри" е роман, написан от Криша Скайс, който предлага уникален поглед върху един фантастичен свят, вдъхновен от предколумбовата култура. Сюжетът е наситен с древни символизми и мистерии, които предизвикват читателя да се потопи в един свят, изпълн ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
РБ „Георги С. Раковски” възобновява работа в Художествената галерия „Жорж Папазов”
Регионалната библиотека „Георги С. Раковски” в Ямбол възобновява обслужването на читателите си от 12 март в изнесена приемна, разположена в Художествената галерия „Жорж Папазов”. Временното местоположение на библиотеката е необходимо по ...
Ангелина Липчева
Златното мастило
Какво ще научим от Никола Георгиев за литературната семантика?
На 12 март в Нов български университет ще се проведе представяне на новото издание „Прозвища и термини: Недовършени ръкописи“. Събитието, организирано от Центъра за книгата и департамента „Нова българистика“, ще включва и 18 интервюта с ...
Валери Генков
Литературен обзор
Българският щанд на Лондонския панаир на книгата - платформа за културен обмен и нови проекти в литературата
Валери Генков
Експресивно
Светлозар Желев и Роузи Голдсмит обсъдиха българската сатира на Лондонския панаир на книгата
Ангелина Липчева
На Лондонския панаир на книгата, Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата, представи антологията „От Алеко до Алек“, съставена от Михаил Вешим. Събитието, проведено под ръководството на британската журналистка Роузи Голдсмит, акцентира на значението на българската сатира и хумор в контекста на съвременната литература. Желев и Голдсмит обсъдиха влиянието на сатирата в ...
Експресивно
Гадателката от Версай: Тайните на ясновидката, която предсказа съдбата на Франция
Добрина Маркова
На бюрото
В началото на XX век, много писателки, въпреки успеха си, са забравени поради модни тенденции, ...
Начало Експресивно

Ръкописите на писателя Чудомир ще бъдат дигитализирани

14:50 ч. / 30.12.2023
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
1440
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Експресивно
Екипът на Литературно-художествения музей (ЛХМ) “Чудомир” в Казанлък започва работа по проект за дигитализация на ръкописите на своя патрон Димитър Чорбаджийски. Това съобщи в интервю  директорът на културния институт Добрина Матова. Предстои и създаване на дигитален хъб “Чудомир”.

Дейностите ще се извършват по проект към Национален фонд “Култура”, който музеят е спечелил през тази година.

“Смятаме да оборудваме две работни места с компютри, на които да могат да се разглеждат тези дигитализирани ръкописи”, коментира Матова. Предвидено е да се дигитализират 500 ръкописа на именития писател и художник, като всеки от тях е с различен брой страници.

По думите на Добрина Матова това е изключително важна дейност за опазване на културното наследство на Димитър Чорбаджийски, по-известен като Чудомир. “Той е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени. Веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект”, обясни тя.

Дигитализирането ще започне веднага след празниците и се очаква да приключи до юни 2024 година, а екипът се надява през този период да успее да свърши повече работа от предвидената. “Има и други ръкописи, които няма да могат да бъдат дигитализирани в рамките на проекта. Надяваме се да имаме възможност и за още подобни инициативи”, коментира Добрина Матова. Тя уточни, че процесът изисква доста средства, тъй като техническата работа по дигитализацията е специфична и се извършва от специализирана фирма.

Дигитализиран е и снимковият фонд на музея, върху който екипът продължава да работи, като въвежда метаданни. “Работим по този въпрос много усилено, дигитализирахме всички картини на Чудомир, картините на съпругата му Мара Чорбаджийска, както и снимковия фонд. В служебната библиотека е направена ретроконверсия и са описани в електронен каталог всички книги, в момента върви ретроконверсията и на личната библиотека на Чудомир”, разказа Матова. Според нея това също е нещо много важно, защото по този начин посетителите на музея ще имат възможност да се запознаят с това какво е четял авторът, какво е купувал лично, какво му е било подарявано.

“Всичко това се описва, вкарва се в електронен каталог и чрез различни търсачки и по различни принципи ще може да се получава определена информация”, отбеляза директорът на културния институт. Това ще позволи библиотеката да се анализира по определени принципи, посочи тя и изрази мнение, че това е много важно за опознаване на личността на Димитър Чорбаджийски.

Добрина Матова коментира още, че 2023 година е била изключително успешна за ЛХМ “Чудомир” и изказа благодарност за подкрепата на Община Казанлък и на фондация “Чудомир”, както и на сдружение “Български музеи”.

"Ние бяхме един от 50-те музеи и галерии в страната, които получиха целева субсидия в края на миналата година. Използвахме я много пълноценно, направен беше основен ремонт на покрива на новата сграда, както и ново фасадно осветление", посочи тя.

Закупени са осем шкафа за съхранение на акварели и картини на Чудомир и на Мара Чорбаджийска. По думите на Матова това много улеснява работата с фондовете на музея. “Направихме и проект за ремонт на старата къща, в която са живели Чудомир и съпругата му. Там трябва да бъде направен дренаж, тъй като се задържа вода в основите и това е сериозен проблем от много години. Необходимо е да бъде подновена фасадната мазилка, както и стълбището към ателието на Мара Чорбаджийска”, обясни директорът. Екипът на музея ще кандидатства за финансиране към Министерството на културата. “ЛХМ “Чудомир” е паметник на културата от национално значение и се надяваме да получим целева субсидия за ремонта. Предстои съгласуване на проекта и с Националния институт за недвижимо културно наследство”, каза още Матова.

"Държим на това посетителите да харесват музея и определено през 2023 година имаме по-висока посещаемост”, каза Добрина Матова. Тя посочи, че все още няма официална статистика на посещаемостта, но собствените приходи, заложени в бюджета на културния институт, са надминати.

Много голям е интересът и към изложбата с добавена реалност “Оживелите нашенци”, която ЛХМ “Чудомир” осъществи съвместно с фирма “Перфект” - Габрово с финансиране по Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти 2022 на Национален фонд “Култура”. Изложбата ще остане в музея в Казанлък до февруари 2024 година, след което се предвижда да бъде показана и в други градове в страната. Това със сигурност ще привлече по-млада аудитория и ще популяризира творчеството на Чудомир, убедена е Добрина Матова.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Експресивно
Светлозар Желев и Роузи Голдсмит обсъдиха българската сатира на Лондонския панаир на книгата
Ангелина Липчева
Експресивно
Гадателката от Версай: Тайните на ясновидката, която предсказа съдбата на Франция
Добрина Маркова
Експресивно
Цветозар Цаков - как сънищата променят нашето възприятие за света
Валери Генков
Всичко от рубриката
Квартал Дела Витория в Рим: История, Архитектура и Социални Трансформации през 20-ти Век
Ангелина Липчева
Квартал Дела Витория в Рим е обект на задълбочен анализ в труда на историчката Паола Чинтоли, озаглавен "Квартал XV Дела Витория". В него авторката разглежда процесите на ...
Авторът и перото
Традиционните занаяти – живо наследство или забравен занаят?
Валери Генков
Литературен обзор
РБ „Георги С. Раковски” възобновява работа в Художествената галерия „Жорж Папазов”
Ангелина Липчева
Златното мастило
Какво ще научим от Никола Георгиев за литературната семантика?
Валери Генков
Литературен обзор
Българският щанд на Лондонския панаир на книгата - платформа за културен обмен и нови проекти в литературата
Валери Генков
Експресивно
Светлозар Желев и Роузи Голдсмит обсъдиха българската сатира на Лондонския панаир на книгата
Ангелина Липчева
Експресивно
Гадателката от Версай: Тайните на ясновидката, която предсказа съдбата на Франция
Добрина Маркова
Литературен обзор
Чезаре Гарболи разглежда писателската идентичност и приятелствата в италианската литература
Ангелина Липчева
На бюрото
Когато мъглата се издига, историята започва да се разказва отново…
Добрина Маркова
Литературен обзор
Как автентичността на древногръцките статуи предизвиква неодобрение сред зрителите
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
След терористичните атаки 9/11 в Ню Йорк, на борда на лукса всички са сами
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Твърдения за „преоткрития“ Микеланджело обезпокояват експертите от Ренесанса
Наследството на Микеланджело Буонароти е не само част от историята на изкуствата, но и от културната идентичност на човечеството. Неговото име е синоним на величие и съвършенство, а произведенията му – като "Давид", "Пиета" и фреските в Сикстинската ...
Избрано
Фиораванти и Траверса отварят вратите на желязото, за да поставят под въпрос историята на Европа
В романа "Вратите на желязото" на италианския писател Стефано Тера, се разказва за двама млади журналисти, които се срещат на важен исторически момент. Първият от тях е Фиораванти, младеж с революционен дух и ангажимент към IV Интернационал, а вторият е ...
Джен Фокс преобръща концепцията за Левиатана в "Дъщерите на хаоса"
Ако сте поропуснали
Йорданка Христова: „Най-важното е хората да се усмихват повече“
Йорданка Христова представи своята автобиографична трилогия „Изповед“ в Петрич, предизвиквайки голям интерес сред читателите. По време на събитието, което се проведе в ритуалната зала на Народно читалище „Братя Миладинови“, певицата ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.